Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
27 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.
2 В оня ден <ще се каже>: Прелестно лозе; пейте за него.
3 Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди <никой>.
4 Ярост няма <вече> в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните <му> в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.
5 Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.
6 В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.
7 Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?
8 С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.
9 За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.
10 Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.
11 Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.
12 В оня ден Господ ще отърси <плода Си>, От стремителния Ефрат {Еврейски: Стремителната река.} до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада на Израиля.
13 И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
© 1995-2005 by Bibliata.com