Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

² Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

⁸ Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

⁹ Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

¹⁰ Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

¹¹ Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

¹² Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

¹³ Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

¹⁴ Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

¹⁵ И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

¹⁶ Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

¹⁷ Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

¹⁸ Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

¹⁹ Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

⁵ Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

⁶ Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха <с обичаи> от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

⁷ И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

⁸ И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

⁹ И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

¹⁰ Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

¹¹ Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

²⁹ <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.