Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

² От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

³ Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

⁴ Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

⁵ Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

⁶ И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

⁷ Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

⁸ Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

²² Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

²³ Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

² Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил<, казвайки:> Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

³ Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; <Но> Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

⁴ Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се <и се върнаха> назад.

⁵ Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? <Вече> всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

⁶ От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое <тяло> здраво място. <Но> струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

⁷ Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

⁸ И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

⁹ Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

²¹ Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

²² Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

²³ Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

¹⁹ Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

²⁰ Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²¹ защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²² Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³ но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴ Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.