Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

² Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

³ Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

⁴ Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

⁵ За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁶ Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁷ Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁸ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

⁹ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹⁰ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

¹¹ Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

¹² Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

13 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

² А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на <Божеството>, <Но> <които> всички са дело на художници; <Сами> те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

³ Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим <губещ се> из комин.

⁴ Но Аз съм Господ твой Бог от <времето когато беше ти в> Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁵ Аз съм познал <ходенето> ти в пустинята, В много сухата земя.

⁶ Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁷ По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁸ Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁹ Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

¹⁰ А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹¹ Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹² Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹³ Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹⁴ От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти <сила>? <Колкото за това>, Аз няма да видя разкайване.

¹⁵ Ако и да е той плодовит <повече> от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; <Неприятелят> ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁶ Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.

² Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.

³ Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, <която е> в Христа, за която съм и в окови,

⁴ да я изявя така, както трябва да говоря.

⁵ Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.