Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

² Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и <добий> чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа.

³ И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.

⁴ И Господ му рече: Наречи го Иезраел {Т.е. Бог е посеял.}; защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за кръвта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.

⁵ И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.

⁶ И тя пак зачна и роди дъщеря. И <Господ> му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.

⁷ А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.

⁸ А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.

⁹ И <Господ> рече: Наречи го Ло-аммий {Т.е., Не люде мои.}; защото вие не сте Мои люде и Аз не ще бъда ваш <Бог>.

¹⁰ Но все пак числото на израилтяните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте Мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.

85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.

² Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).

³ Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.

⁴ Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.

⁵ Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?

⁶ Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?

⁷ Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.

⁸ Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.

⁹ Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.

¹⁰ Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.

¹¹ Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.

¹² Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.

¹³ Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,

⁶ И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,

⁷ вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.

⁸ Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните <учения> на света, а не по Христа.

⁹ Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

¹⁰ и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

¹¹ В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, <което е> от Христа, като съблякохте плътското тяло;

¹² погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

¹³ И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско <естество>, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;

¹⁴ и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;

¹⁵ и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.

¹⁶ И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота;

¹⁷ които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово.

¹⁸ Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

¹⁹ а не държи главата <Христа>, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, <дадено> от Бога.

11 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

² А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

³ давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

⁴ и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁵ И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁶ понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁷ <и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁸ казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁹ И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

¹⁰ Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹¹ И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или <ако му поиска> риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹² или <ако> поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹³ И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!