Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.

² Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).

³ Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.

⁴ Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.

⁵ Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?

⁶ Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?

⁷ Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.

⁸ Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.

⁹ Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.

¹⁰ Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.

¹¹ Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.

¹² Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.

¹³ Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,

¹¹ Тогава юдейците и израилтяните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.

2 Наричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

² Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

³ Да не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

⁴ Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

⁵ Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

⁶ Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

⁷ Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

⁸ И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

⁹ Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

¹⁰ И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

¹¹ И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

¹² Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

¹³ И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

¹⁴ Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

¹⁵ И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

²² А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³ А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?