Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

8 Това е, което Господ Иеова ми показа: Ето кошница с узрели {Еврейски: Летни.} плодове.

² И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.

³ И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много; Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.

⁴ Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

⁵ Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим <на продан> пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -

⁶ За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

⁷ Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

⁸ Не ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.

⁹ В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.

¹⁰ Ще обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.

¹¹ Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

¹² Те ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

² Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

³ Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

⁴ Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁵ Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁶ А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

⁷ Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁸ А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁹ Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

¹⁵ <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶ понеже чрез Него бе създадено всичко, <което е> на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

¹⁸ И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

¹⁹ Защото <Отец> благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

²⁰ и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, <пролята> на Неговия кръст.

²¹ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

²² примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

²³ ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, <открита вам> в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.

²⁴ Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

²⁵ на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да <проповядвам> напълно словото на Бога,

²⁶ <сиреч>, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии;

²⁷ на които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.

²⁸ Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

⁴⁰ А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴¹ Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.