Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
7 Това е, което ми показа: Ето, Господ стоеше при стена съградена с отвес, като държеше отвес в ръката си.
8 И Господ ми рече: Що виждаш, Амосе? И рекох: Отвес. Тогава рече Господ: Ето, Аз ще туря отвес всред людете Си Израиля; За напред няма вече да ги щадя.
9 Високите Исаакови места ще запустеят, И Израилевите светилища ще се съсипят; И аз ще стана с меч против Израилевия дом.
10 Тогава свещеникът на Ветил Амасия прати до Израилевия цар Иеровоама да кажат: Амос направи заговор против тебе всред Израилевия дом; земята не може да търпи многото му думи.
11 Защото Амос така казва: Иеровоам ще умре от меч, а Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.
12 При това, Амасия рече на Амоса: О ти гледачо, иди, бягай в Юдовата земя, там яж хляб, и там пророкувай;
13 а във Ветил вече да не пророкуваш пак, защото е царско светилище и царски дворец.
14 Тогава Амос рече в отговор на Амасия: Не бях аз пророк, нито син на пророк, но бях говедар и берях черници;
15 а Господ ме взе от стадото, и Господ ми рече: Иди пророкувай на людете Ми Израиля.
16 Сега, прочее, слушай Господното слово: Ти казваш: Не пророкувай против Израиля, и да не капне от тебе <дума> против Исааковия дом.
17 Затова, така казва Господ: Жена ти ще бъде блудница в града, Синовете ти и дъщерите ти ще паднат от меч, И земята ти ще се раздели с въже; А сам ти ще умреш в нечиста земя, И Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.
82 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.
2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
3 Съдете <справедливо> сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте <ги> от ръката на нечестивите.
5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей,
2 до светите и верни братя в Христа, <които са> в Колоса: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа].
3 Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, (като се молим винаги за вас,
4 понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии),
5 по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули от по-напред в истинското слово на благовестието,
6 което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,
7 както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафраса, който е за нас верен Христов служител;
8 който ни и извести за вашата любов в Духа.
9 Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме <от Бога> да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,
10 за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11 подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите <всичко> с радост;
12 като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;
13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14 В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
© 1995-2005 by Bibliata.com