Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

² Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

³ Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

⁴ Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

⁵ Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?

⁶ Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

⁷ Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

⁸ Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

⁹ Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

¹⁰ Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

¹⁹ И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

²⁰ Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но <в името на> живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

²¹ И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е <с всички ви?>

²² Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

²³ И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

²⁴ И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

²⁵ Тогава влезе та застана пред господаря си. И <Елисей> му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

²⁶ И <Елисей> му каза: Не отиде ли сърцето ми <с тебе>, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

²⁷ Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, <бял> като сняг.

²⁸ Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁹ И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

³⁰ А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³¹ така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³² И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³³ А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³⁴ Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁵ Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>

³⁶ И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁷ Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁸ Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴¹ И като рече това, разпусна събранието.