Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

² Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

³ Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

⁴ Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

⁵ Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

⁶ Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

⁷ Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

⁸ Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

¹⁰ Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

¹¹ Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

¹² За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

¹⁸ И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

¹⁹ И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

²⁰ И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

²¹ И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

²² Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

²³ А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

²⁴ Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

²⁵ И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

²⁶ Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

²⁷ А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

²⁸ А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

²⁹ Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

³⁰ А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

³¹ А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

² че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

³ Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

⁴ като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.

⁵ И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

⁶ така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

⁷ И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.