Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

² Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³ Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

⁴ Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁵ Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

⁷ Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸ <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁹ Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

¹⁰ Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹¹ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

² Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

³ Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

⁴ Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

⁵ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

¹⁴ На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁵ Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁶ Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁷ Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁸ Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁹ Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

²⁰ Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²¹ Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²² Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²³ Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²⁴ Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁵ Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁶ Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁷ Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

²⁸ Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

²⁹ Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

³⁰ Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¹⁵ Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶ А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷ И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸ Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹ Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰ Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

²¹ Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²² Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.