Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
21 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,
2 Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
6 А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам <друго> лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според <заповедта, която> Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:
12 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
17 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който <живее> в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.
19 И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
20 И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.
21 Ето <казва Господ:> Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля;
5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,
2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.
3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям <молитвата си> към Тебе, и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.
8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
48 И рече й: Прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
8 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,
3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
© 1995-2005 by Bibliata.com