Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,

² Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.

³ Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям <молитвата си> към Тебе, и ще очаквам.

⁴ Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,

⁵ Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

⁶ Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.

⁷ Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.

⁸ Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.

³⁵ Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

³⁶ Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

³⁷ Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

³⁸ Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

³⁹ И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

⁴⁰ И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

⁴¹ Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

⁴² А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

⁴³ И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

¹⁷ И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

¹⁸ И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

¹⁹ Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

²⁰ И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

²¹ Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

²² Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

²³ Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

²⁴ Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

²⁵ И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

²⁶ И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.