Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,

² Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.

³ Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям <молитвата си> към Тебе, и ще очаквам.

⁴ Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,

⁵ Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

⁶ Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.

⁷ Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.

⁸ Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.

²³ А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

²⁴ Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

²⁵ После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

²⁶ Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

²⁷ И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

²⁸ Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

²⁹ И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

³⁰ А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет.

³¹ Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

³² И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

³³ А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

³⁴ Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

⁴ Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹ И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".