Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.
56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
© 1995-2005 by Bibliata.com