Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

² Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³ А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴ Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵ Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶ Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷ Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸ Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹ Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰ Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹⁹ Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

²⁰ Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

22 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

² Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

³ Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

⁴ Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

⁵ Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

⁶ Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

⁷ Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

⁸ А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

⁹ Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

¹⁰ За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

¹¹ Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

¹² Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

¹³ А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

¹⁴ Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

¹⁵ Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

¹⁶ Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -

¹⁷ Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -

¹⁸ При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁹ Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>

²⁰ Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³ Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴ и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵ на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸ (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

⁹ и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰ <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.