Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
22 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.
2 Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.
3 Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.
4 Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.
5 А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
2 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27 А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.
33 <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
© 1995-2005 by Bibliata.com