Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха <ми> от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
121 Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато,
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
19 Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.
2 Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;
3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.
4 И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;
5 защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?
6 И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: <Давид> няма да бъде убит.
7 Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; <и> той стоеше пред него както по-напред.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
© 1995-2005 by Bibliata.com