Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
114 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,
2 Юда стана светилище <на Бога>, Израил Негово владение.
3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;
4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.
5 Що ти стана, море, та си побягнало? <На тебе> Иордане, та си се върнал назад?
6 <На вас> планини, та се разиграхте като овни? <На вас> хълмове - като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,
8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.
14 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.
4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така.
5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?
6 Затова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;
7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.
8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),
9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.
10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.
14 Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;
16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
© 1995-2005 by Bibliata.com