Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

28 (По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

² Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

³ Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.

⁴ Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

⁵ Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

⁶ Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

⁷ Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

⁸ Господ е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.

⁹ Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

²⁹ А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

³⁰ И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

³¹ Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

³² изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

³³ И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

³⁴ И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

³⁵ И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

³⁶ А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

⁴ Защото, ако Бог не пощади <и> ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;

⁵ и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

⁶ тъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

⁷ но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;

⁸ (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);

⁹ то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,

¹⁰ а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските <страсти> и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните <същества;>