Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

86 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.

² Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.

³ Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.

⁴ Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.

⁵ Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,

⁶ Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,

⁷ В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.

⁸ Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито <има> дела подобни на Твоите.

⁹ Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.

¹⁰ Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.

35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

² Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

³ и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

⁴ И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

¹⁷ Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁸ туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁹ Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

²⁰ Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²¹ Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

²² Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²³ Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²⁴ А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

²⁵ Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.