Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

² Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³ Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

⁴ Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

⁵ Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶ Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

23 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

² И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

³ И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:

⁴ Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, <което да е мое>, за да погреба покойницата си пред очите си.

⁵ А хетейците в отговор на Авраама му казаха:

⁶ Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

⁷ Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:

⁸ Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,

⁹ за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.

¹⁰ А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:

¹¹ Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.

¹² Тогава Авраам се поклони пред людете на земята

¹³ и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там.

¹⁴ А в отговор Ефрон каза на Авраама:

¹⁵ Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

¹⁶ И Авраам прие <казаното от> Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.

¹⁷ И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

¹⁸ станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

¹⁹ След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.

3 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

² и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

³ та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

⁴ Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁵ И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.