Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
18 След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.
21 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.
12 (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
5 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
10 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.
2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;
3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;
4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.
5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;
6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.
7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна <монета> в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.
12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.
13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде <наказанието> на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.
17 А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.
18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.
21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.
22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.
23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.
© 1995-2005 by Bibliata.com