Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

² Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.

¹² (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?

¹³ (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;

¹⁴ (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.

¹⁵ (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.

¹⁶ (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.

¹⁷ (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.

¹⁸ (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,

¹⁹ (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.

21 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

² Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

³ И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

⁴ И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

⁵ А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

⁶ И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

⁷ Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

² Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³ Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

⁴ Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵ И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

⁶ а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.