Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, <та замина> към южната страна.
2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.
5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.
6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,
7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).
8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.
9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако <идеш> наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти <идеш> надясно, аз ще ида наляво.
10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан <и видя>, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.
11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на <Иорданската> равнина, и преместваше шатрите си <докато стигна> до Содом.
13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.
14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти <многочислено> като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.
17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].
18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.
19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.
20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.
© 1995-2005 by Bibliata.com