Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
17 И като се върна <Аврам> от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).
18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино
19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И <Аврам> му даде десетък от всичко.
21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
23 и <се заклех>, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.
24 <Приемам> само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
28 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
© 1995-2005 by Bibliata.com