Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Семейство, благословено от Господа

128 ^(A)Поклонническа песен.

Дванадесетте възпоменателни камъка

4 Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: ² „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, ³ и им заповядайте, като кажете: ‘Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ’.“

⁴ Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, ⁵ и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, ^6 (A)за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: ‘Какви са тези камъни у вас?’ – ⁷ ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“

⁸ И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там. ⁹ А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес. ¹⁰ И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа – според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, – народът премина бързо. ¹¹ Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ. ¹² Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей. ¹³ Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.

¹⁴ В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.

¹⁵ И Господ каза на Иисус: ¹⁶ „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“ ¹⁷ Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“ ¹⁸ И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.

¹⁹ И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон. ²⁰ А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан. ²¹ И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: ‘Какви са тези камъни?’, ²² кажете на вашите синове: ‘Израил е преминал тук Йордан по сухо.’ ²³ Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме, ²⁴ за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“

^13 (A)Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите. ^14 (B)(C)Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите, ^15 (D)които убиха и Господ Иисус, и своите^[a] пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора, ¹⁶ пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

^17 (E)А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим. ¹⁸ Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи. ^19 (F)(G)Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? ²⁰ Тъкмо вие сте нашата слава и радост.