Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Смъртта на Мойсей

34 ^(A)Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево, на връх Фасга, който е срещу Йерихон. И Господ му показа цялата галаадска страна чак до Дан, ² цялата Нефталимова страна, Ефремовата и Манасиевата страна и цялата Юдова страна, чак до Западното море, ³ Негев, областта около Йордан, долината на Йерихон, града на палмите, чак до Сигор. ^4 (B)И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: ‘На твоето потомство ще я дам. Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш’.“

⁵ И там, в моавската страна, умря Мойсей, Господен служител, както Господ беше определил. ^6 (C)Погребаха го в долината, в моавската страна, срещу Ветфегор; и до днес никой не знае къде е гробът му. ⁷ Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала. ^8 (D)Израилтяните оплакваха Мойсей в моавските полета тридесет дена. Така отминаха дните за плач и тъга по Мойсей.

^9 (E)А Иисус, Навиновият син, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръце върху него; и синовете на Израил му се покоряваха и постъпваха така, както Господ бе заповядал на Мойсей.

^10 (F)В Израил вече не се яви такъв пророк като Мойсей, на когото Господ е говорил очи в очи, ¹¹ с всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египет над фараона, над всичките му служители и над цялата му страна, ¹² със силната ръка и със страховитите дела, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.

Вечният Бог и преходният човек

90 ^[a] Молитва на Божия човек Мойсей.

Дейността на апостола в Солун

2 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. ^2 (A)Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. ³ Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. ^4 (B)И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, ⁵ като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! ⁶ Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, ⁷ макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. ^8 (C)Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.

Най-голямата заповед

^34 (A)Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно ³⁵ и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: ³⁶ „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ ^37 (B)А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: ³⁸ тази е първа и най-голяма заповед. ^39 (C)А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; ^40 (D)на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

Иисус Христос и Давид

^41 (E)И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: ⁴² „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ ⁴³ Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: ^44 (F)‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ ⁴⁵ И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ ^46 (G)И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.