Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Десетте Божии заповеди
20 (A)Тогава Бог изговори[a] следните слова. Той каза:
2 „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робите.
3 (B)Да нямаш други богове освен Мене.
4 (C)(D)Не си прави кумир и никакво изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята.
12 (A)(B)Почитай баща си и майка си, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.
14 (F)Не прелюбодействай.
15 (G)Не кради.
16 (H)Не свидетелствай лъжливо против ближния си. 17 (I)Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“
18 Целият народ гледаше и чуваше гръмовете, светкавиците, тръбния звук и димящата планина. Тогава народът се изплаши, ужаси се и застана надалеч. 19 (J)Те казаха на Мойсей: „Говори ти с нас, а ние ще слушаме. Но нека с нас не говори Бог, за да не умрем.“ 20 (K)Мойсей отговори на народа: „Не бойте се! Бог дойде само за да ви постави на изпитание и да пробуди у вас страх пред Него, за да не грешите.“
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
4 (A)(B)макар че аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз, 5 (C)(D)който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона – фарисей, 6 (E)по усърдие – гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност – непорочен. 7 Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. 8 Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос 9 и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата, 10 (F)за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него, 11 та дано достигна възкресението от мъртвите.
Насърчение за съвършенство
12 Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя. 13 Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: забравил това, което остана назад, и отправил се към това, което е напред, 14 аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос.
Притча за злите лозари
33 (A)(B)„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 (C)Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
42 (D)Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[a], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 (E)И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.