Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Бога, Който спазва завета Си
105 (A)(B)(C)Прославяйте Господа; призовавайте Неговото име;
разгласявайте делата Му между народите;
2 (D)възпейте Го и пейте Му;
разказвайте за всичките Му чудеса.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (E)Търсете Господа и Неговата сила,
винаги търсете Неговата близост.
5 Спомняйте си чудните дела, които е извършил,
чудесата Му и присъдите от устата Му,
6 (F)вие, които сте потомство на Авраам, Негов служител,
и синове на Яков, Негов избраник.
37 И изведе израилтяните заедно със среброто и златото им
и нямаше болен сред дванадесетте им племена.
38 (A)Египет се зарадва поради тяхното излизане,
понеже го беше страх от израилтяните.
39 (B)Той разпростря върху тях облак за сянка
и изпрати огън, за да им свети през нощта.
40 (C)Искаха и Той им изпрати пъдпъдъци
и ги насищаше с небесен хляб.
41 (D)Разцепи скала и потекоха води,
потекоха като река в пустинята.
42 Защото Той си спомни Своето свято обещание
към Своя служител Авраам
43 и изведе Своя народ с ликуване,
Своите избраници – с веселие,
44 (E)(F)и им даде земите на езичниците,
и те получиха плодовете от техния труд,
45 за да спазват разпоредбите Му
и да изпълняват законите Му. Алилуя!
Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците
16 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. 2 (A)Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. 3 Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“
4 (B)Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. 5 А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ 6 Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, 7 а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ 8 Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“
9 Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: ‘Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.’“ 10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“
13 (C)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 (D)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 (E)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 (F)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
5 Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни. 6 Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни. 7 Молим се на Бога да не вършите никакво зло – не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни. 8 Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината. 9 Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие – силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване. 10 (A)Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.