Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
19 Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. 20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.
21 (A)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. 22 (B)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. 23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. 24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“
26 Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ 27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 28 (C)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. 29 (D)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
30 Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. 31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.
Присъствието на живия Бог; срещу идолите
114 (A)Когато Израил – домът на Яков –
излезе от Египет, от другоезичен народ,
2 тогава Юдея стана светиня на Господа,
Израил – Негово владение.
3 (B)Морето видя и побягна;
река Йордан се върна назад.
4 (C)Планините скачаха като овни
и хълмовете – като агнета.
5 Какво ти е, море, че бягаш,
и ти, Йордане, защо се върна назад?
6 Защо скачате, планини, като овни
и вие, хълмове – като агнета?
7 Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа,
в присъствието на Бога на Яков,
8 (D)Който превръща скалата в езеро
и твърдия камък – в бликащ извор.
Победни песни на Мойсей и Мариам
15 Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха:
„Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи;
коня и ездача му потопи в морето!
2 (A)Сила моя и песен моя е Господ.
За мене Той стана спасение.
Той е мой Бог. Аз ще Го прославя;
Бога на моите бащи ще прославя.
3 Господ е силен в битка.
Яхве е Неговото име.
4 Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето
и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.
5 (B)Бездните ги покриха:
като камък потънаха те в дълбините.
6 Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ;
Твоята десница, Господи, разби неприятеля.
7 (C)С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си.
Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.
8 От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,
вълните застанаха като грамада,
бездни се откроиха посред морето.
9 Тогава неприятелят каза:
‘Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,
ще се насити с тях моята мъст,
ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.’
10 С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:
те потънаха като олово в мощните води.
11 (D)Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?
Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,
достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
20 (A)Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора. 21 И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“
Да не съдим другите
14 (A)Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3 (B)Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4 (C)Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог[a] има силата да го изправи. 5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави[b]. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7 (D)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9 Защото Христос затова умря, възкръсна[c] и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10 (E)Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос[d]. 11 (F)Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
21 (A)Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 (B)не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? 34 (C)И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. 35 (D)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.