Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Daily Bible readings that follow the church liturgical year, with sequential stories told across multiple weeks.
Duration: 1245 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 130

Молба за прошка и изкупление

130 (A)Поклонническа песен.

От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
(B)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
(C)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
(D)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
(E)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
(F)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
(G)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
(H)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.

Битие 43

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

15 И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. 16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21 (B)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. 22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30 (C)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. 31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

Деяния 15:1-21

Спор в Антиохия

15 (A)(B)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. (C)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[a]. Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.

Апостолски събор в Йерусалим

Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. (D)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. (E)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (F)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (G)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.

13 (H)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (I)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:

16 (J)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[b]. 19 (K)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (L)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[c]. 21 (M)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“