Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

¹⁰ А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан. ¹¹ Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място. ^12 (A)И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея. ^13 (B)Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти. ^14 (C)То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята. ¹⁵ Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“ ¹⁶ Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“ ¹⁷ Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“ ¹⁸ Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него. ^19 (D)Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.

Божието всезнание и промисъл

139 ^(A)За първия певец. Псалом на Давид.

¹² И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. ¹³ Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, ^14 (A)(B)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. ¹⁵ Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ ¹⁶ Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. ^17 (C)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

^18 (D)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. ¹⁹ Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, ^20 (E)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, ²¹ че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. ²² Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; ^23 (F)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. ^24 (G)(H)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? ²⁵ А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

Притча за житото и плевелите

²⁴ Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. ²⁵ Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. ²⁶ А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. ²⁷ Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ ²⁸ А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ ²⁹ Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. ^30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

³⁶ Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ ³⁷ А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. ^38 (A)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. ^39 (B)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. ⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: ^41 (C)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, ^42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!