Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Исаак и Яков
Раждането на Яков и Исав
19 Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак. 20 Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван. 21 Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена. 22 Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
23 (A)Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“ 24 Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета. 25 Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав. 26 (B)След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков[a]. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха. 27 Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри. 28 Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.
Исав продава първородството си
29 Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен. 30 Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом. 31 В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“ 32 Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“ 33 (C)Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си. 34 Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.
Нун
105 (A)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Новият живот
8 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа[a], 2 (A)защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. 3 (B)Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. 4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. 5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. 6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. 7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. 8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. 9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 (C)Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.
Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча
13 (A)Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 (B)Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 (C)А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 (D)Който има уши да слуша, нека слуша!“
18 (A)И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 (B)А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.