Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва в голяма беда
86 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в мене
и ме чуй, защото съм слаб и беден.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе;
запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.
3 Господи, смили се над мене,
защото Тебе призовавам всеки ден.
4 (A)Развесели душата на служителя Си,
защото аз я издигам към Тебе, Господи.
5 Защото Ти, Господи, си добър
и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.
6 (B)Господи, чуй моята молитва
и се вслушай в думите на молбата ми!
7 Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.
8 (C)Господи, няма друг като Тебе между боговете,
и няма дела като Твоите.
9 (D)Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят
и ще прославят Твоето име, Господи,
10 защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.
Бог благославя Яков във Ветил
35 (A)След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ 2 Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! 3 Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ 4 Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.
Апостолите пред синедриона
17 (A)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (B)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (C)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.