Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Бог обещава на Авраам син
18 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега. 2 (A)И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята 3 и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб. 4 Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво. 5 Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“ 6 Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“ 7 След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви. 8 Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха. 9 (B)Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ 10 (C)Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените. 12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13 А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’ 14 (D)Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ 15 Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
Раждането на Исаак
21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 (A)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 (B)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“
Благодарност към Бога за избавлението
116 Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2 Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
12 Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13 Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
14 Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.
15 (A)Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.
16 (B)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.
17 На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.
18 (C)Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ
19 в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.
Мирът с Бога – основа за надеждата
5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. 2 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. 3 (A)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, 4 търпението – опитност, опитността – надежда, 5 (B)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. 6 (C)Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. 7 Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. 8 (D)Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
35 (A)Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа.
36 (B)А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир. 37 (C)Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. 38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“
Призоваване на дванадесетте ученици
10 (D)(E)След това Той повика дванадесетте Си ученици и им даде власт над нечистите духове, тъй че да могат да ги изгонват и да лекуват всяка болест и всяко страдание.
2 (F)А имената на дванадесетте апостоли са следните: най-напред Симон, наричан Петър, и неговият брат Андрей, след това Яков Зеведеев и неговият брат Йоан, 3 Филип и Вартоломей, Тома и митарят Матей, Яков Алфеев и Левий, наречен Тадей, 4 Симон Кананит[a] и Юда Искариот[b] – същият, който Го и предаде.
Наставления и пратеничество на дванадесетте
5 Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте. 6 (G)Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом. 7 (H)И тъй, ходете и възвестявайте: ‘Небесното царство наближи!’ 8 Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 Не взимайте в пояса си нито злато, нито сребро, ни медна монета, 10 (A)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана. 11 В който град или село влезете, разпитвайте – кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си тръгнете. 12 А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му. 13 Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир[a] да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, и вашият поздрав за мир нека се върне при вас. 14 (B)Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си. 15 (C)Истината ви казвам: по-леко ще бъде за Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото за онзи град.
16 (D)Ето Аз ви изпращам като овце сред вълци. Затова бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
17 (E)Пазете се от хората! Защото ще ви предадат на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. 18 Ще ви водят пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствате пред тях и пред езичниците. 19 (F)(G)А когато те ви предават на съдилища, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете. 20 Понеже не сте вие тези, които ще говорите, а Духът на вашия Отец, Който ще говори чрез вас.
21 (H)Брат ще предаде брата на смърт и баща – детето си. Деца ще се надигнат срещу родители и ще ги убият. 22 (I)Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, ще бъде спасен.
23 А когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Защото истината ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израил, докато дойде Синът човешки.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.