Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
8 След това Бог каза на Ной и на синовете му с него: 9 „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас, 10 и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята. 11 (A)Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“
12 И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена. 13 Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята. 14 И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците 15 и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество. 16 Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“ 17 И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
Корабокрушение
39 Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. 40 Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. 41 Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. 42 Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. 43 Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, 44 а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.