Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (A)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (B)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
7 (A)И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род. 2 И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък – по две, мъжко и женско. 3 Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя, 4 защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“
5 Ной направи всичко, което му заповяда Господ. 6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.
7 (B)Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му. 8 И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята 9 влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной. 10 След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.
11 (C)И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец – в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха. 12 Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи. 13 В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи – 14 те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици. 15 Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание; 16 и влязоха – мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.
17 А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята. 18 И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите. 19 А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити. 20 Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха. 21 И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци; 22 всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря. 23 Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето – всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[a]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[b], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (B)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море[c], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. 28 Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. 29 И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. 30 Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, 31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33 (C)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. 34 (D)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ 35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха. 37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.