Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Бога
95 (A)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (C)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (D)(E)(F)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (G)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (H)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (I)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
9 Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: ‘Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.’“ 10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“
13 (A)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 (B)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 (C)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 (D)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
Единството на Църквата
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, които бяхте наричани необрязани от онези, които се наричат обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12 (A)помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света. 13 А сега в единство с Иисус Христос вие, които някога бяхте далече, станахте близки чрез Христовата кръв. 14 Защото Той е нашият мир, Който направи от двете общности една и разруши преградата между тях, 15 (B)като чрез жертването на плътта Си унищожи враждата, а с учението Си отстрани закона с неговите заповеди, за да създаде у Себе Си от двете общности един нов човек, въдворявайки мир, 16 (C)и в едно тяло да примири двете общности с Бога чрез кръста, на който уби враждата. 17 (D)И като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18 (E)защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух. 19 И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога. 20 (F)Вие се изградихте върху основата на апостолите и пророците, като имахте Самия Иисус Христос за крайъгълен камък, 21 върху Който цялото здание е добре сглобено и израства в свят храм, посветен на Господа, 22 (G)в който и вие заедно с другите се съзиждате за Божие жилище чрез Духа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.