Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Нун

³ В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед: ^4 (A)„Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа. ⁵ Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището, ⁶ а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма. ⁷ Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“

⁸ Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно. ⁹ Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“ ¹⁰ Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя. ¹¹ Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си ¹² и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното: ¹³ „Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“

¹⁴ И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас – а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, – и говориха с нея. ¹⁵ И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва: ¹⁶ «Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете. ¹⁷ Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.» ¹⁸ На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: «Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша: ¹⁹ Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му – че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, – и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух – говори Господ, ²⁰ – затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място»’.“ И занесоха отговора на царя.

² Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите: ^3 (A)„Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ ^4 (B)И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ ^5 (C)Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. ⁶ А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела^[a]. ^7 (D)И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, ^8 (E)както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ ^9 (F)И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. ¹⁰ Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“