Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Съвети на мъдреца
Не се дразни заради злодеите,
не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
2 (C)защото те изсъхват бързо като трева
и повяхват като зеленина.
3 Уповавай се на Господа и върши добро,
живей на земята и следвай истината.
4 Виждай радостта си в Господа
и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 Предай пътя си на Господа
и на Него се уповавай. Той ще те насочва
6 (D)и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина
и твоето правосъдие – като светъл ден.
7 Покори се на Господа и на Него се надявай.
Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си,
заради човек, който замисля коварства.
8 Стой далече от гнева и остави яростта;
не се горещи, това води само до зло.
9 (E)Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени,
а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко – и нечестивият ще изчезне.
Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.
11 (F)А кротките ще наследят земята
и ще се радват на много голямо благополучие.
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (G)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
Семейството на Ноемин
1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3 Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4 Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6 Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7 Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8 Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10 и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12 Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13 бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Поздрав и благослов
1 Павел, окован за Иисус Христос, и брат Тимотей – до възлюбения Филимон, наш сътрудник, 2 и до Апфия, възлюбена сестра[a], и до Архип, наш съратник, и до домашната ти църква: 3 благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Обичта и вярата на Филимон
4 (A)(B)Благодаря на моя Бог винаги, когато те споменавам в молитвите си, 5 понеже слушам за твоята обич и вяра, които имаш към Господ Иисус и към всички вярващи. 6 Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас[b] чрез Иисус Христос. 7 (C)Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.
Молба за Онисим
8 Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава, 9 (D)все пак от обич към тебе, моля те – аз, Павел, старец[c], а сега и окован за Иисус Христос, 10 (E)моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си. 11 По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене. 12 Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене. 13 Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието, 14 (F)но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15 Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги, 16 вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа. 17 И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз. 18 Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка. 19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си. 20 И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него.
21 Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам. 22 (G)А също така, приготви ми подслон, защото се надявам, че чрез вашите молитви ще ви бъда подарен.
Заключителни поздрави
23 (H)Поздравява те Епафрас, който е затворен с мене заради Иисус Христос, 24 (I)а също Марк, Аристарх, Димас, Лука – мои сътрудници.
25 Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.