Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Твърда надежда в Бога
27 (A)Псалом на Давид.
Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?
2 (B)Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.
3 И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.
4 (C)За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.
5 (D)Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.
6 Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 (B)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 (C)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (D)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (E)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[b] от Господа го измоли.
11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело, 12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос. 13 (A)Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах. 14 И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци. 15 (B)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи 16 (C)да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого, 17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 (D)По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър[a] и прекарах у него петнадесет дена. 19 (E)Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. 20 (F)А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. 21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия. 22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ 24 И прославяха Бога заради мене.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.