Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божието величие в природата
Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!
2 Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!
3 (C)Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.
4 Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.
5 Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:
6 (D)Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон – като млад бик.
7 Гласът на Господа мята огнен пламък.
8 Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.
9 Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“
10 Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.
11 Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.
Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия
3 Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ 4 Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.
5 Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ 6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7 Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. 8 Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ 9 (A)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. 10 А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. 11 Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.
12 Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер[a], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ 13 (B)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. 14 Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.
15 Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. 16 Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. 17 След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.
Проповед на Савел в Дамаск
19 След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. 20 (A)И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. 21 (B)Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“ 22 (C)А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 (D)И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият, 24 (E)но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият. 25 Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.
Савел в Йерусалим
26 (F)Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27 Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. 28 И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. 29 Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. 30 (G)Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.
31 (H)А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.