Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
16 Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива,
понеже е далече от мене утешител,
който би оживил душата ми.
Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши.
Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове.
Йерусалим стана нечистота посред тях.
18 Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му.
Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка!
Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.
19 Зова любовниците си, но те ме излъгаха.
Свещениците ми и старците ми умират от глад в града,
когато си търсят храна, за да запазят живота си.
20 (A)Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува.
Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито.
По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.
21 Чуха, че стена, а утешител нямам.
Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това.
О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!
22 Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност.
И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове,
защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.
Вяра и мъдрост
2 (A)Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, 3 тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. 4 Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.
5 (B)Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. 6 Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. 7 Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.
Истинско и мнимо величие
9 Унизеният брат да се хвали със своето въздигане, 10 а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата: 11 (C)когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.