Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Ламед

¹¹ Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка, ¹² слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци. ¹³ И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа. ¹⁴ Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях. ¹⁵ Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях. ¹⁶ Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“ ¹⁷ И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“ ¹⁸ А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“ ¹⁹ Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“

Изгаряне на свитъка от цар Йоаким

²⁰ А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи. ²¹ Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя. ²² А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала. ²³ И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. ²⁴ Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи. ²⁵ А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. ²⁶ Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.

Радостта на апостола

² Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. ^3 (A)Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. ⁴ Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.

^5 (B)Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. ^6 (C)Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. ⁷ И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. ⁸ Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. ⁹ Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. ¹⁰ Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. ¹¹ И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. ¹² Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога.