Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Вълнения сред народа
5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. 2 Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ 3 Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ 4 А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. 5 Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“
6 Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. 7 (A)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание 8 и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.
9 После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. 10 И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. 11 Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ 12 А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. 13 И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.
39 (A)Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
Дванайсетгодишният Иисус в храма
41 (B)Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. 42 И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят. 43 Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това. 44 Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят. 46 След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му. 48 Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“ 49 Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ 50 Но те не разбраха думите, които им каза. 51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си. 52 (C)А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.