Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
Семейството на Ноемин
1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3 Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4 Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6 Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7 Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8 Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10 и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12 Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13 бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Съвършената жертва на Иисус Христос
11 (A)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 (B)Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Най-голямата заповед
28 (A)Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ 29 (B)А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед[a]. 31 (C)Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ 32 (D)Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; 33 (E)и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ 34 (F)Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.