Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
10 Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“ 11 В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това. 12 (A)Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“ 13 Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“
14 Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана.
Най-голямата заповед
25 (A)(B)И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 (C)Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 (D)Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
Притча за добрия самарянин
29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: ‘Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.’ 36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.