Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Йов се смирява пред Бога
42 Тогава Йов в отговор каза на Господа: 2 „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш. 3 (A)Ти каза: ‘Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?’ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах. 4 Ти каза още: ‘Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!’ 5 Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат. 6 Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“
Господ отново дарява на Йов благополучие
10 (A)Господ обърна съдбата на Йов, след като той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойно повече от онова, което той имаше по-рано. 11 Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му познати. Те ядоха с него хляб в дома му, изказаха му съчувствие и го утешаваха за всичкото зло, което Господ му бе изпратил. И дадоха му всеки по една кешита и по един златен пръстен.
12 И Господ благослови следващите години на живот на Йов: той имаше четиринадесет хиляди глави дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда впряга едър добитък и хиляда ослици. 13 Имаше и седем синове и три дъщери. 14 И нарече първата Йемима, втората – Кециа, и третата – Керен Хапух. 15 И по цялата земя нямаше толкова красиви жени като дъщерите на Йов. И техният баща им даде наследствени части между братята им.
16 И живя Йов сто и четиридесет години и видя синове и внуци от четири поколения. 17 Тогава Йов умря стар и сит на живот.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
23 Другите свещеници бяха много, понеже смъртта им пречеше да продължат служението си, 24 а Иисус, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което е неизменно. 25 Затова Той може винаги да спасява онези, които чрез Него идват при Бога, понеже е жив вечно, за да ходатайства за тях.
26 Ето такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и възвисен по-горе от небесата, 27 (A)Който няма нужда като първосвещениците всекидневно да принася жертва първо за Своите грехове, а после и за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си в жертва. 28 Законът поставя за първосвещеници хора, които са несъвършени, но клетвеното слово, дадено след закона, постави Сина, Който е съвършен за вечни времена.
Изцеляване на слепия Вартимей
46 (A)След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. 47 (B)Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“ 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус. 51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“ 52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.