Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Бог – справедлив съдия
75 За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.
2 [a] Славим Те, Боже, славим Те;
Твоите чудеса разгласяват,
че Твоето име е близко.
3 „Когато дойде времето,
ще съдя справедливо.
4 (A)Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея,
Аз ще държа здраво основите ѝ.“
5 (B)Казвам на безумните: „Не обезумявайте“,
и на нечестивите: „Не безчинствайте!“
6 (C)Не вдигайте високо своя рог
и не говорете горделиво!
7 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от юг се задава възвеличаването.
8 (D)Бог е съдията:
един унижава, а друг възвеличава;
9 (E)Господ държи в ръката Си чаша
и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея.
Те ще пият,
дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.
10 Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.
11 Ще строша всички рогове на нечестивите,
а роговете на праведните ще въздигна.
12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. 13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. 14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. 15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. 16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. 17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. 18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. 19 За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. 20 Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. 21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. 22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. 23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. 24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. 25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. 26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“
Тайната вечеря
13 (A)Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. 2 Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. 3 (B)Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. 5 После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. 6 Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ 7 (D)Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ 8 Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ 9 Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ 10 (E)Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ 11 (F)Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“
12 А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. 14 (G)И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. 16 (H)Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. 17 Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.